Правосубектност- доктринален термин.

Проф. Ташев: Правосубектността представлява форма на субективното право, която има комплексен, стандартен и предварителен характер, представлява "условие" за придобиването и упражняването на конкретни субективни права и задължения и е център на тяхното единство.

За разлика от проф. Ташев и проф. Таджер, които определят правосубектността (респективно и правоспособността, дееспособноста и деликтоспособността) като субективно право, според повечето автори тя е качество на правните субекти.

 

Общата правосубектност на един правен субект в определена правна система представлява сумата от правосубектността му в правните отрасли от тази система.

 

С оглед факта, че правосубектността се разглежда като способността на правния субект да придобива и упржнява конкретни субективни права и да се задължава, тя  включва три категории: -правоспособност;

                                                           -дееспособност;

                                                           -деликтоспособност.

Разграничението на тези три компонента може да бъде извършено при физическите, но не и при юридическите лица.